Къщата на Ангел Пиков

Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 25.05.2021

Пешеходец | Автомобил

*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.

Адрес – гр. Тутракан, ул. Трансмариска №22 | GPS: 44.04800,26.60404

---

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Къщата е построена 1906 г. от Ангел Николов Пиков – за това говорят и железните инициали поставени на вратата на къщата.

От фамилни разкази се знае, че родоначалник на фамилията е рибар, който е дошъл от днешна Румъния в Тутракан още преди Освобождението вероятно. Имал хотел до сегашната фирма ,,Лодкостроител‘‘ – „Америка“. Живял е в някакво мазе като е дошъл от Румъния, бил е много здрав и боледувал само от хрема. Не знаел български и любимата му фраза била: „Всички болести са лоши, но хремата е най-лоша“.

Тук трябва да отбележим, че почти до Първата световна война придвижването на Балканите е в много свободен режим. Много българи в продължения на столетия преминават на север от Дунав и се заселват във Влашко, а след въвеждането от Високата Порта на икономически мерки, като опрощаване на данъци за 1 до 5 години, с цел заселване на обезлюдена след руско-турските войни Добруджа започва и обратен процес. Това свободно движение за района на Тутракан води до заселвания на хора от север, но и от вътрешността на Османската империя. За съжаление, с обособяването на националните държави и шовинистичните отношения между тях, постепенно се въвеждат мерки, които ограничават това свободно движение, а след Втората световна война на практика се свежда до минимум.

Но да се върнем към разказа за родоначалника на тутраканския род Пикови или Пика (румънският вариант на фамилията). Неговият син Ангел Николов Пиков, става един от най-предприемчивите и активни тутраканци. Откриваме името му в документи, които разкриват активната му дейност като предприемач и общественик – то е сред имената на общинските съветници /членове в периода от 1885 до 1896 г., с малки прекъсвания. От 1890 г. до 1892 г. е помощник-кмет на Тутракан – период, в който започва изграждането на болницата в града. В Българския Алманах, в частта за Тутракан, е отбелязан през 1893, 1896 и 1897 г. като житар,  за 1900 г. А.Н. Пиков и синове са отбелязвани в редиците на житари, брашнари, питиепродавци, фабрика за тухли и керемиди. Вероятно в този период има бум на строителството, а той съвпада и с времето на построяването на къщата. В юбилейния Алманах 1902-03 г. отново е цитиран в секция „житари“, 1911 г. Ангел Пиков и синове са посочени в секции – бръшнари, вършачки, касапи, дъскорезници и лихвари – единствените официално отбелязани, макар да е известно, че в този период много от заможните тутраканци се занимават и с лихварство и т.нар. „зеленичарство“ (продажба на реколтата предварително – „на зелено” ).

Интересна страна на фамилията Пикови е идентификацията им като българи или румънци, която за различните наследници на румънеца-рибар е различна. За Ангел Н. Пиков откриваме в документи от 1902 г., в които се посочва, че при създаването на тутраканската дружба “Българин” начело с Димитър Теодоров, които се противопоставят на румънизацията в града, Ангел Пиков е „известен като фанатик румънец, който настоява за нейното разпускане“. Не така се чувстват неговите синове – Никола и Георги Пикови.

Никола Пиков (1872 г. – 1940 г.) – предприемач на дървен материал, кмет на Тутракан 1912 г. – 1913 г. (до румънската окупация) и в средата на 20-те години, една от водещите личности сред българите в града по време на румънската окупация. Женен е за Николина Милитарова и имат 4-ма  синове: Ангел /1898 г./- завършил Търговската гимназия в Свищов и Търговска академия в Букурещ, Крум /1902 г./ – следва инженерство в Германия, умира млад от менингит, Георги /р.1905 г./ и Коста /р.1908 г./ заминават за Румъния и се считат за румънци, дъщерята София учи гимназия в Букурещ и се омъжва за румънец. Ангел Николов Пиков, който повтаря имената на своя дядо през 1940 г. изважда специално удостоверение в София, в което се казва, че той „е българин от чист български произход“ и да послужи пред всички власти в Тутракан, т.к. по това време Пикови са включени в списъците за изселване по Крайовския договор.

Георги (Георге/Гица) Пиков (Пика), роден 1876 г. търговец и манифактурист, епитроп в църквата, една от водещи личности сред българите в Тутракан по време на румънската окупация.

Търговците на зърнени храни в града имат свой синдикат. Местните търговци и индустриалци присъстват в дейността на Търговската и индустриална камара (Camera de comerţ şi industrie) в окръг Дуростор – териториално подразделение на тази полудържавна професионална организация в Румъния. Във временната комисия на Камарата в Силистра, назначена с кралски указ през 1927 г. и състояща се от 7 души, участва и Гица Пика (Георги Пиков), представен като манифактурист от Тутракан. Във фамилните спомени се разказва, че до 1916 г е бил народен представител, вероятно в румънския парламент, но това не е проучено все още от документална гледна точка.

Той е женен за Марийка Мешекова (1885-1969) и имат 6 деца – 5 дъщери и един син, които са отгледани в къщата.

Интересна информация за рода Пикови дава един доклад на румънския свещеник в Тутракан през 1921 г. и според него водещи личности сред българите са: Никола Пика (Пиков) – бивш кмет на града, Георге Пика (Георги Пиков) – търговец и епитроп в Църквата*, Петър Габровски – търговец, Петър Керемедчиев – едър земевладелец и търговец /Кел Петраке/, Теодор (Тодор) Атанасов – животновъд (говедовъд) и др. За епитропа Георги Пиков румънският свещеник осведомява, че е “бил румънец, но се чувства българин” и който съответно искал в църквата “да се служи на български език”.

* Във връзка с произхода на Г. Пиков следва да се отбележи, че първоначалният израз “по произход българин” е задраскан от автора на текста и е заменен с “бил румънец, но се чувства българин“.

• 

• 

През 1957 г. Георги Пиков вече на 81 г. продава къщата на Коста Златанов – изселник от Тулча, занаятчия-тенекеджия, който две години преди това купува за свой дюкян съседния на къщата имот. Пиков вероятно заминава да живее в Русе при една от дъщерите си, а в Тутракан остава единствено една от дъщерите му Тодорка Димова, омъжена в друга известна заможна тутраканска фамилия Димови.

Още преди да купи къщата Коста Златанов, заедно със своя съдружник, приятел и впоследствие кум – Михаил Джераков наемат помещението на отсрещната страна на улицата и там отварят тенекеджийска работилница „Два бели петли“ , същата Джераков е имал  и в град  Тулча и Златанов е работел при него.

• 

• 

Сградата е построена със следосвобожденска градска архитектура. Състои се от три етажа. Първи етаж, вкопан в земята с изглед на север, втори етаж, обществено помещение /офис/ с изглед на юг, към главната улица – дюкянските помещения са с височина 5 метра, тъй като е трябвало с дървена платформа над втория метър да осигурят място за складиране на стоката, трети етаж – жилищен, с характерният за цялата постройка балкон, която е емблематична за Тутракан с кованото си желязо /напомняща за предходните си стопани/, обвита в лоза засадена от Коста Златанов.

Къщата е с добре запазени хоризонтални корнизи и вертикални пиластри. Цветът е светлозелен. Материалът, от който е направен, е печена тухла, слепена с хоросан, а основите са от камък. Покривът е направен от ламарина.

През 1985 г. дюкянското помещение на Коста Златанов се събаря и се построява масивно продължение на къщата на Пиков с архитектурните елементи на старата къща – на първия етаж се помещава магазин „Млад техник“, впоследствие цветарски магазин, а в наши дни е „Оптика“. Вторият етаж е жилищен.

• 

• 

• 

• 

• 

•