Къщата на Папазян

Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 26.05.2021

*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.

Адрес – гр. Тутракан, ул. Трансмариска №24 | GPS: 44.047911641932615, 26.6037582489426

Къщата е построена 1920/1922 или 1928 година. Първи собственик е семейство Перуз и Астик Папазян – търговци на платове. Перуз остава вдовица и затваря магазина за платове, а 1959 година продава къщата на фамилията на сегашните собственици и емигрира в Америка при сродници.

Сградата е построена със следосвобожденска градска архитектура, масивна изградена от печени тухли, измазана с хоросан. Състои се от три етажа – откъм пътя е на два етажа, а към Дунава на три. Първи етаж, вкопан в земята с изглед на север, втори етаж – обществено помещение /магазин/ с изглед на юг – към главната улица, и трети етаж – жилищен, с характерната за цялата постройка тераса, която е емблематична за Тутракан, извити прозорци, с декоративните греди на стрехата, добре запазени хоризонтални корнизи и вертикални пиластри. Цветът е светъл.

Спомени на Андриан Дионисиев – тутраканец, роден 1945 г. :

Не съм сигурен дали в нея или в някоя от срещуположните къщи, но до края на 50-те години на миналия век живееха едно семейство арменци оцелели през Арменския геноцид – семейство Перуз и Астик Папазян. Дядо Астик не обичаше много да разказва за миналото, но леля Перуз все ме закачаше, като ме виждаше да чета книжки: „Романи ли четеш? Ех, ако ти разкажа моя живот, няма вече да четеш романи!“ Днес тъй, утре тъй, докато една майска привечер (още не бяха тръгнали комарите), леля Перуз събра цялата женска част на бащиния ми род в сянката на Дядо-Янковия шапрон на лозето и започна да разказва историята си. Дали защото още ме брояха за „същество от среден род“, или защото тя много ме закачаше за моите романи, аз бях допуснат в този женски „кръжец“. Като започна да разказва онази ми ти арменка… Първо – арменците се славят като сладкодумници, а второ – тя разказваше само преживени неща! Как, когато ги натирили към Сирийската пустиня загивали или били убивани един по един всичките ѝ роднини, как тя оцелявала, защото била млада и хубава, тъкмо замомяла се, и мъчителите си я подхвърляли един на друг за през нощта. (Между другото, макар че вече беше към шестдесет годишна, още ѝ личеше някогашната хубост. Имаше много бяла и гладка кожа.) Обясни защо е останала бездетна след всичко това… След този разказ и след десетина години, когато вече разбирах от литература, стотици пъти съм се тюхкал, че не бях записал поне нещичко!

Когато дядо Астик почина, някакви далечни роднини от САЩ изтеглиха при тях леля Перуз.