
Къщата на Никола Дяков
Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 14.05.2021
*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.
Адрес – гр. Тутракан, ул. Крайбрежна №36 | GPS: 44.05105, 26.61023
Къщата е построена през 1936 година, от един от заможните тутраканци – Никола Дяков. Роден 1862 г. в Тутракан. Кмет на Тутракан 1902 г. – 1905 г., строителен предприемач, наемател на общински приходи, търговец, питиепродавец, собственик на два дюкяна. Има две деца: Никола /1894 г./ и Янаки /1907 г./.

кмет на Тутракан – 19 септември 1902 г. – 22 септември 1905 г.
По данни от неговите наследници е имал големи лозови масиви /днес до съществуващата Черешова градина/ в западната част на шосето към Русе. Изнасяли са гроздето с лодки за Румъния, но са правели и вино, с което са търгували. В лозарството го наследява синът му Янаки, който се слави сред старите тутраканци като изключителен лозар, той наследил и къщата. По спомени на тутраканци в блатата е имал и големи ями с лед за съхранението на виното. Продавал вино в малки и големи количества. В ямите с лед е съхранявал и риба, изкупена, срещу вино от рибарите. Покривали ямите със слама за задържане на температурата. Доказателство, че е търгувал и с риба е фактът, че 1947 г. Янаки Николов Дяков е член на Рибарското дружество „Дунавски риболовец”, гр. Тутракан.
Първият син Никола е бил банкер, чията съпруга Гертруд е германка, вероятно поради това заминават за Германия. Имат една дъщеря Вероника, която губят много млада – 18-20 годишна. Интересен факт е, че наследниците получават визитка, в която ги информират, че Гертруд е починала и че ковчежето с пепелта й се намира в еди си кой град. Къщата е построена на два етажа, с тухли измазани с хоросан. Построена е в следосвобожденски градски стил, с красиви корнизи около прозорците на втория етаж. По всичко личи, че първият етаж е бил предназначен за търговско помещение. По данни на настоящите собственици „Къщата има подземия, може цял ресторант да се направи там. Мазето се пълни с вода, но имаме помпа и изхвърляме водата.“ Входната врата е разположена плътно вдясно от страната на жилищната кооперация. Цветът е розов, съчетан с бели корнизи. Прозорците на втория етаж и с дъговидна форма в горната си част, което ги прави изключително красиви. Къщата е запазила автентичния си вид.
Последно извършен ремонт на фасадата през 2002 – 2005 година.
През есента на 1902 г се провеждат общински избори и за кмет е избран Никола Ив. Дяков, с помощник – кмет Мемиш Боролу. Този състав се задържа почти без промени през целия тригодишен мандат на Общинския съвет.
„Управлението му съвпада с икономическия възход на общината, с финансовата и стопанска стабилизация, със силното развитие на строителството и благоустройствените мероприятия, с издигането на по-високо ниво на общинското самоуправление и по-прякото участие на гражданите в него.
Сериозен размах получава периодичният печат, който отразява действията на общината, анализира ги и подлага на унищожителна критика онези, които водят до отклонения от нормалния ритъм за развитие на обществото и града. През 1902 г. излиза първият брой на в. ”Бранител”, малко по-
късно Общината започва да издава вестник “Тутракански общински вест-
ник”. От 1903 г. водят началото си още няколко вестника – “Тутракански вести”, “Тутраканец” и “Ръководител”, а няколко години по-късно започва да излиза и в. ”Напредък”. Това голямо разнообразие на периодичния печат дава възможност общинският живот да бъде погледнат от всички страни, в обсъждането на наболелите проблеми да участвуват различни слоеве на населението, да се повишава взискателността към градските власти, което непосредствено води до повишаване на отговорността им и подобряване на техния професионализъм и компетентност. Излизането от кризата е бавно и мъчително. В 1903 г. най-после БНБ разрешава на общината да изтегли заем, в размер на 120 000 лв., за да покрие натрупаните дългове, но икономическото положение на населението остава нестабилно. Отново рибарите са в най-тежко състояние. Взема се решение да се подпомогнат най-бедните, а в същото време се отзовава и правителството, което отлага с три месеца събирането на данъците. Общината призовава по-заможните граждани доброволно да съберат пари и храна за подпомагане на бедните семейства. Констатира се, че в Тутракан има повече от 800 семейства, които живеят в крайна мизерия и през тежката зима на 1904-5 г. са изложени на ужасен глад. Повишават се с малко наемите на земи за по-състоятелните жители. За излизане от кризата и създаване поминък на населението се насърчава развитието на бубарството в района на града, като общината осигурява черничеви дръвчета за засаждане. /Бележка от Сдр.Трансмариска – и днес в западната част на града край Дунав могат да се видят групи от черничеви дървета, вероятно остатък от този период на стимулиране на засаждането им./
На 22 септември 1905 г. Общинският съвет е вече в нов състав, с кмет Стоян Кулев и по-късно избрания помощник-кмет Стефан Опрев.
Икономическата стабилизация на общината, започнала още от 1902-1903 г., продължава да се утвърждава. Управлението на общинската администрация от Стоян Кулев (1905-1908 г.) и от Атанас Абаджиев (1908-1911 г.) бележи значителен ръст. Именно през този период Тутракан израства като модерен за времето си град с красива архитектура, в значителна степен съхранена и до днес. Градът се урегулира, оформят се входните му артерии, площадите и търговската мрежа, ликвидират се в централната част паянтовите постройки, оформя се кеят и пристанището. Силно развитие получава и стопанския живот, предприемачеството и търговията, банковото дело като Тутраканската популярна банка е една от шестте най-мощни банки в страната. “
( История на Тутракан т.2 с. 161)

Поздравителни телеграми от членовете на БРСДП (т.с.) в Тутракан по случай Първи май
Тутракан, 5 май 1906 г.
Под гнета на частната собственост, първоизточник от на всички обществени злини, извикваме да живее празникът на класосъзнателния пролетариат, да живее революционния социализъм и работническата солидарност, долу капитализмът, милитаризмът и монархизмът – Дончев, Бучуклиев, Униформен, Билеви, Станчеви, Балкански, Касабови, Безквартиров, Кръстев и Рачев.
Поздрав [на] интернационалния пролетариат, страж на мира – К. С. Пенев.
Задушевен привет [на] празнуващия пролетариат – учителска социалдемократичеста група.
Поздрав [на] смелите носители на социалистическия идеал – П. Стефанова.
В. Работнически вестник, София, № 65, 5 май 1906.