Теодоровата Къща

Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 17.05.2021

*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.

Адрес –гр. Тутракан, пл. Суворов №1 | GPS: 44.05027, 26.60903

Къщата на поборник-опълченеца Димитър Теодоров, построена през 1899 – 1900 г. в стил „късен сецесион”, е една от знаковите архитектурни ценности на гр. Тутракан. Сградата е реставрирана през 1991 – 1992 г. и адаптирана за Исторически музей през 1993 г. от арх. Стефан Бонев. Тук е представена историята на Тутракан и тутраканския край от миналото до 1944 г. При реставрацията е съхранен изящният покрив, изключително красивите корнизи на прозорците, изящните линии на фасадите, пиластрите и красивият балкон от ковано желязо. Оградата също е красиво изработена и е съхранена.

Братята Димитър, Петър и Иван Теодорови
През 1887 г. по време на русофилските военни заговори в Русе и Силистра е организирана
съзаклятническа група и в Тутракан, начело с братята Петър и Иван Теодорови.

Димитър Теодоров – Опълченец, търговец, обществен деец.

Роден 1850 г. в гр. Севлиево. Израства в занаятчийско семейство. Заедно с братята си, отрано напуска дома и заминава за Румъния. Там чиракуват, за да съберат средства за

образованието си. Димитър завършва средно образование в Одеса. Има богати познания по френски, немски, английски, руски, румънски и турски. Преди Освобождението се установява в Румъния, където се включва в националноосвободителното движение на българската емиграция. Свръзка е на БРЦК по канала Русе – Букурещ. През лятото на 1877 г. заминава за гр. Плоещ (Румъния), заедно с по-малкия си брат Христо и се записват в българското опълчение. Със своята опълченска дружина, Димитър Теодоров е включен в Предния отряд. Участва в боевете при Стара Загора и Шипченския проход.

Около 5 месеца той е на позициите на връх Шипка. През лютата зима кракът му премръзва, получава и рана на ръката, която не може да заздравее, затова е смъкнат в с. Шипка, където българи го лекуват.

След Руско-турската война 1877-1878 г., Димитър Теодоров е оземлен в Тутракан и се занимава с търговия на зърнени храни. По време на политическата криза в България през 1887 г., заедно с братята си, взема участие в бунта на русофилите в Силистра. След неуспеха на бунта, той е преследван и се установява в Русе. След няколко години се завръща в Тутракан. Създава дом и семейство.

Тогава строи своята къща, използвайки за прототип подобна сграда от Виена. В Тутракан Димитър Теодоров развива успешна търговска дейност. Наред с това, взема активно участие в обществения живот. Един мандат е избран за член на Тутраканския градски общински съвет. Той е и председател на Тутраканската дружба „Българин”, основана на 8 септември 1902 г. Член е на Македоно-одринското дружество в града. Включен е като съветник на фонда „За постройка на театрален салон и читалище” в Тутракан, учреден през 1908 г.

Когато през 1913 г. Румъния заграбва Южна Добруджа, включително и Тутракан, Теодоров е изгонен от собствения си дом и в къщата се настанява румънското комендантство. Той е принуден да имигрира със семейството си в Русе, където почива на 29 юли 1929 г. През 1930 г. опълченската му униформа е предадена във Военния музей в гр. София.

Препратка

Големият оборот на градската търговия се прави от многото търговци, манифактуристи и бакали. По-известни и дългогодишни търговци на манифактурни, хранителни, колониални, железарски стоки, селскостопански оръдия и машини, на дървен строителен материал и др. са: Хаджи Иван Димитров, Иван Георгиев, Стоян Кулев, Георги Полиди, Мехмед Карабейгерлиев, Юрдан Рашев, Ахмед Сарачоглу, Ст. и Ив. Попови, Л. Лазаров, Добри Енев, Ико Дишлиев, Хаим Бали, Драган Камарашев и др. Търговци на зърнени храни – житари са: Димитър Теодоров, Шербан Димитров, Исак Капон, Ангел Пиков, Стойко Димов, Али Карахасанов, Хаим Афталион, Бороолу, Димо Георгиев, Петър Керемедчиев, Господин Байнов, Руси Тонев и др., а търговци на брашно – брашнари или брашовани са: Ангел Пиков и синове, Ив. М. Пасатов, Ахмед Сарачоглу, Мутиш Мустафов, Георги Полиди, Петър Бозев, Иван Таков и др. От тези групи търговци се оформя най-заможния слой на търговската гилдия и на тутраканското общество, които боравят с най-големи капитали.

Източник: История на Тутракан 1878 – 1944, т. 2, Тутракан, 2010, с. 82 и

Документи за историята на Тутракан – 1878-1944 година, с. 51, 68, 82-83, 99-100, 144-145, 221-224.

През годините сградата служи като сцена за записване на игрални филми – ,,На всеки километър”, „Съдията”, „Записки по българските въстания”, провеждат се ежегодни научни конференции.

Първият филм, чиято премиера е през 1969 г., е най-успешният български сериал „На всеки километър“, в който участват плеяда български звездни актьори като Стефан Данаилов в ролята на майор Никола Деянов, Григор Вачков – капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата), Георги Черкелов – Богдан Велински, Георги Георгиев – Гец – Войводата, Пепа Николова (Джалма), Коста Цонев, Невена Коканова и много други. Сред сценаристите са Павел Вежинов, Свобода Бъчварова и Георги Марков, известен и със своите „Задочни репортажи за България“. Снимачният екип е избрал улиците на Тутракан като декор за първия епизод, наречен „Шлеповете“.

Премиерата на филма „Записки по българските въстания“ е през 1976 г., а в него също може да се види невероятният талант на сценаристи, режисьори, оператори и актьорите Стоян Стоев (Захари Стоянов), Радко Дишлиев (Георги Бенковски), Антоний Генов (Панайот Волов) и други. За участието си в този филм тримата получават наградата на Съюза на българските филмови дейци за дебют през 1976 г., а самият филм е отличен с „Награда на кинокритиката“.

Във филма „Съдията“ се виждат редицата рибарски къщи в Рибарската махала в Тутракан така, както са изглеждали през 80-те години на XX-ти в. Премиерата на филма е през 1986 г., а главните роли изпълняват незабравимият Джоко Росич и отново големият Георги Черкелов. И в трите филма се показват кадри със старите варосани къщи, старата дървена камбанария на църквата „Св. Николай“ и, разбира се, река Дунав. В първия епизод на „На всеки километър“ може да се видят и чудесни кадри от Теодоровата къща (сега Исторически музей) и тогавашната гимназия (сега Обреден дом).

Също така, и трите филма са свързани с конкретни събития от нашата история. Първият започва със събитията от септември 1923 г., описани от Гео Милев в експресивната му поема „Септември“. Години по-късно дъщеря му Леда Милева – нашата известна поетеса, ще е един от инициаторите за създаването на филма. По времето, когато се заснема, тя е генерален директор на Българската телевизия. Вторият филм разглежда събитията около Априлската епопея и борбите на българите за национално освобождение, екранизиран по „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Третият филм е свързан със събития от времето преди Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Времената, когато хората на тълпи нахълтваха в киносалоните (а те бяха два в Тутракан) или когато улиците опустяваха, защото по единствената ни телевизия се излъчваше поредната серия на нашумял български сериал, безвъзвратно отминаха.

Екатерина НИКОЛОВА-ЦАНЕВА, Исторически музей – Тутракан, в. Тутракански глас

Информация: http://jordansilistra.blogspot.com/2015/07/blog-post_42.html