Разглеждате Старите Къщи

Къщата на Габровски

Къщата на Габровски

Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 18.05.2021

Пешеходец | Автомобил

*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.

Адрес – гр. Тутракан, ул. Трансмариска №19 | GPS: 44.04885, 26.60564
QR Code geo:44.04885,26.60564

Къщата е построена 1933 година от семейство Петър и Димитра Габровски – във фамилията се пази спомена, че бащата на Димитра – едрият земевладелец, житар и търговец, преселник от Лозенград Димо Георгиев Димов е помагал финансово за построяването на къщата.

Снимка на рода Димови правена вероятно преди 1913 г.
Петър Габровски е вторият прав отляво надясно, а съпругата му Димитра е пред него, правото момиче в средата е Милка – тяхната дъщеря.

Преди това е съществувал първият дюкянен етаж. Петър Габровски е търговец от Тутракан, една от водещи личности сред българите в града по време на румънската окупация. От 8 февруари 1903 г. с прекъсвания до 7 март 1907 г. в 33 броя в Тутракан излиза в. “Тутракански вести”. Негов стопанин-редактор е Петър Габровски, а се печата в известната печатница на Мавродинов.

Никола Мавродинов – издател, културен и обществен деятел

Роден е на 18 юли 1876 г. в Тутракан. Завършва местното трикласно училище. След това отива в Разград и постъпва на работа в книжарницата на Симеон Икономов, при когото усвоява професията на печатарството и словослагателството и изучава тънкостите на търговията с книжарски артикули.
През 1895 г. се завръща в Тутракан като управител на книжарския клон на Икономов, на който след три години става собственик. През 1898 г. с кредит, отпуснат от будапещенската фирма „Й. Е. Риглер” в Русе, се снабдява с печатарски машини и открива печатница. Към нея организира книгоиздателство. Първата издадена книга е „Парламентаризмът, народното законодателство и со-иалдемокрацията” от Карл Кауцки. Между 1902 и 1913 г. в книгоиздателството работят 15 души словослагатели и печатари, мнозина, от които са момичета и момчета на възраст 12-20 г., с начално образование. На 1 февруари 1907 г. в книгоиздателството избухва стачка, ръководена от Коста Георгиев.
Причините за нея са използването на труда на деца от 12 до 15 годишна възраст, удължаване на работния ден от 10 на 14 часа, при извънредно трудни условия на работа, нередовно плащане на заплати. Мавродинов удовлетворява исканията на работниците. Още в първите години книгоиздателството придобива широка известност в цялата страна. То се слави с хубав печат на книги сред наши изтъкнати творци. Тук печатат свои творби Пенчо Славейков, Емануил Попдимитров, Ана Карима, Иван Кирилов, Димитър Подвързачов и др. Печатат се и произведенията на А. П. Чехов, Максим Горки, Карл Кауцки и др. Издава се и списание „Мисъл”, както и местни вестници „Бранител” (1902), „Тутраканец” (1903), „Тутракански вести” (1903) и „Тутракански общински вестник”.


Книгоиздателската дейност на Мавродинов през 15-те години на съществуване оставя над 60 книги из областта на художествената, историческата, философската литература от наши и чужди автори.
Богатата дейност на книгоиздателството се прекъсва след Междусъюзническата война от 1913 г. и окупирането на Южна Добруджа от Румъния. Никола Мавродинов, през лятото на същата година, натоварва на една гемия цялата печатница и книговезницата, книжните материали, печатните книги и архива на Тутраканската градска община, пренася всичко в Русе, където се установява да живее. Цялото това имущество престоява около две години в митницата, докато с решение на Народното събрание бива освободено от мито. В това време печатните машини ръждясват, книгите и архива от 1862 до 1913 г. са повредени от влагата и гризачите. Никола Мавродинов тежко понася тези загуби и не може да се примири, че на новото място не може да започне книгоиздателска дейност и се разболява.

През февруари 1917 г. умира. Голямото културно-просветно и обществено дело на Никола Мавродинов е с национална стойност.

Източник: История на Тутракан 1878 – 1944, т. 2, Тутракан, 2010, с. 617

Габровски е шеф на банка „Комерсиал“ по румънско време и притежава  книжарница, която 1934 г. се захранва с електрически ток от малката дизелова електроцентрала на Никола Керемедчиев.

Никола Керемедчиев е собственик на магазин за алкохолни напитки, на ресторант с хотел “Дунав” и на киносалон; има малка дизелова електроцентрала (от 1934 г.), като с ток се ползват неговият ресторант и хотел, Общината, съда, ресторант на Т. Атанасов, книжарницата на Габровски и част от уличното осветление на централната улица.

Източник: История на Тутракан 1878 – 1944, т. 2, Тутракан, 2010, с. 554

Наследник на Петър и Димитра е Величко, който завършва образованието си в Калъраш, и в Румъния се жени за Вержиния. През 1940 г. в града има офис на Вестникарската агенция “Стрела” и Велико Габровски е нейн представител, като в същото време има и своя книжарница, но тя не се помещава в къщата. След 1945 г. е секретар на Тутраканското градско общинско управление. Собственик на къщата днес е родственик на фамилията Габровски от друга стара тутраканска фамилия – Димови.

Списък на инвентарните предмети, отнесени от румънците от Телеграфо-пощенска станция „Туртукая” при напускането им на Южна Добруджа през 1940 г.

Без място, [б. д.] 1940 г.

Наименование на инвентарните предметиКоличествоСтойностЗабележка
1Железни каси226 0001 по 1300 лв. (57 720 леи)*
2Морзов апарат110 000(22200 леи)*
3Бюра410 0001 по 2 500 лв. (22 200 леи)*
4Столове10     5001 по 50 лв. (1 110 леи)*
5Стенен часовник1  1 500(3330 леи)*
6Печки3  1 500(3330 леи)*
 Всичко2149 500(102 890)*

Сведенията са събрани от гражданина Петър Н. Габровски, живущ на ул. 29, № 2

Началник служба Центр[ална] телеф[онна] станция: /п/ [не се чете]

ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 308, л. 81. Машинопис. Оригинал.

Информация за Тутраканска популярна банка – Кредитно кооперативно сдружение до Околийския комитет на Отечествения фронт в града

Тутракан, 6 юли 1945 г.

Съобщаваме Ви, че Дружеството ни се именува: Тутраканска популярна банка – Кред[итно] кооп[еративно] сдружение.

Основано е през 1916 г. и възстановено след освобождаването на Добруджа, септември 1940 год.

Сдружението ни брои 786 членове.

Управителният съвет се състои от следните лица:

            1/Димитър Ив. Ковачев – обущар

            2/ Велико П. Габровски – книжар

            3/ Иван Ст. Енчев – шивач-търговец

            4/ Михаил Н. Мирчев – търговец

            5/ Никола Гр. Чорбаджиев – обущар

            6/ Тодор Карастоянов – земеделец

            7/ Янко Ст. Кулев – търговец

            8/ Астик Папазян – търговец

            9/ Киряк Кулев Петков – земеделец.

            Контролният съвет се състои от следните лица:

            1/ Юрдан П. Абаджиев – търговец

            2/ Генчо Чорбаджиев – чиновник

            3/ Мехмед Нуриев – търговец.

            Горните лица са избрани от Общото годишно събрание на банката ни, състояло се на 1 април 1945 год.

С поздрав: (п) [не се чете]               (п) [не се чете]

Лилав мастилен печат с размер мм с текст на един ред ТУТРАКАНСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА

Кръгъл лилав мастилен печат с размер ?? мм, по средата надпис 1940, текст ПОПУЛЯРНА БАНКА ∙ТУТРАКАНЪ∙, разположен околовръст между два кръга.

ДА-Силистра, ф. 23, оп. 1, а. е. 24, л. 18. Машинопис. Оригинал.

Сградата е масивна, тухлена, подмазана с хоросан с характерна вече по модернистична архитектура, което се дължи на по-късната година на построяването на втория жилищен етаж. Построена е на два етажа, като по-късно е изградено таванско помещение. Характерното в къщата е разположеният на втория етаж кръгъл прозорец. Първият етаж е предназначен за търговско помещение. Плътно вдясно от страната на къщата на Балканбанк е разположена входната врата. Къщата има семпла украса, личи си, че през годините е претърпяла промени. Декоративните колони са загладени, липсва част от пиластрите.  Запазени са декоративните корнизи под покривната конструкция. 2000-2010 година е правен ремонт на фасадата, сградата е повдигната, направено е ново таванско помещение.

Дълги години първият етаж на къщата е използван за различни дюкяни – за платове, а по времето на социализма – западното помещение – за магазин за хляб, а източното – сладкарница, в която чичо Ашим предлагаше различни вкусотии, сред които – халба боза с топка млечен сладолед. Двете помещения не бяха разделени от преграда, а с 2 къси дървени решетъчни врати като на кръчмите в каубойските филми.

В първите години на демократичните промени в едно от помещенията работи магазинче за вестници, списания и книги.