Къщата на Габровски

Роден е на 18 юли 1876 г. в Тутракан. Завършва местното трикласно училище. След това отива в Разград и постъпва на работа в книжарницата на Симеон Икономов, при когото усвоява професията на печатарството и словослагателството и изучава тънкостите на търговията с книжарски артикули.
През 1895 г. се завръща в Тутракан като управител на книжарския клон на Икономов, на който след три години става собственик. През 1898 г. с кредит, отпуснат от будапещенската фирма „Й. Е. Риглер” в Русе, се снабдява с печатарски машини и открива печатница. Към нея организира книгоиздателство. Първата издадена книга е „Парламентаризмът, народното законодателство и со-иалдемокрацията” от Карл Кауцки. Между 1902 и 1913 г. в книгоиздателството работят 15 души словослагатели и печатари, мнозина, от които са момичета и момчета на възраст 12-20 г., с начално образование. На 1 февруари 1907 г. в книгоиздателството избухва стачка, ръководена от Коста Георгиев.
Причините за нея са използването на труда на деца от 12 до 15 годишна възраст, удължаване на работния ден от 10 на 14 часа, при извънредно трудни условия на работа, нередовно плащане на заплати. Мавродинов удовлетворява исканията на работниците. Още в първите години книгоиздателството придобива широка известност в цялата страна. То се слави с хубав печат на книги сред наши изтъкнати творци. Тук печатат свои творби Пенчо Славейков, Емануил Попдимитров, Ана Карима, Иван Кирилов, Димитър Подвързачов и др. Печатат се и произведенията на А. П. Чехов, Максим Горки, Карл Кауцки и др. Издава се и списание „Мисъл”, както и местни вестници „Бранител” (1902), „Тутраканец” (1903), „Тутракански вести” (1903) и „Тутракански общински вестник”.

Книгоиздателската дейност на Мавродинов през 15-те години на съществуване оставя над 60 книги из областта на художествената, историческата, философската литература от наши и чужди автори.
Богатата дейност на книгоиздателството се прекъсва след Междусъюзническата война от 1913 г. и окупирането на Южна Добруджа от Румъния. Никола Мавродинов, през лятото на същата година, натоварва на една гемия цялата печатница и книговезницата, книжните материали, печатните книги и архива на Тутраканската градска община, пренася всичко в Русе, където се установява да живее. Цялото това имущество престоява около две години в митницата, докато с решение на Народното събрание бива освободено от мито. В това време печатните машини ръждясват, книгите и архива от 1862 до 1913 г. са повредени от влагата и гризачите. Никола Мавродинов тежко понася тези загуби и не може да се примири, че на новото място не може да започне книгоиздателска дейност и се разболява.

През февруари 1917 г. умира. Голямото културно-просветно и обществено дело на Никола Мавродинов е с национална стойност.

Източник: История на Тутракан 1878 – 1944, т. 2, Тутракан, 2010, с. 617

Никола Керемедчиев е собственик на магазин за алкохолни напитки, на ресторант с хотел “Дунав” и на киносалон; има малка дизелова електроцентрала (от 1934 г.), като с ток се ползват неговият ресторант и хотел, Общината, съда, ресторант на Т. Атанасов, книжарницата на Габровски и част от уличното осветление на централната улица.

Източник: История на Тутракан 1878 – 1944, т. 2, Тутракан, 2010, с. 554

Списък на инвентарните предмети, отнесени от румънците от Телеграфо-пощенска станция „Туртукая” при напускането им на Южна Добруджа през 1940 г.

Без място, [б. д.] 1940 г.

№	Наименование на инвентарните предмети	Количество	Стойност	Забележка
1	Железни каси	2	26 000	1 по 1300 лв. (57 720 леи)*
2	Морзов апарат	1	10 000	(22200 леи)*
3	Бюра	4	10 000	1 по 2 500 лв. (22 200 леи)*
4	Столове	10	500	1 по 50 лв. (1 110 леи)*
5	Стенен часовник	1	1 500	(3330 леи)*
6	Печки	3	1 500	(3330 леи)*
	Всичко	21	49 500	(102 890)*

Сведенията са събрани от гражданина Петър Н. Габровски, живущ на ул. 29, № 2

Началник служба Центр[ална] телеф[онна] станция: /п/ [не се чете]

ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 308, л. 81. Машинопис. Оригинал.

Информация за Тутраканска популярна банка – Кредитно кооперативно сдружение до Околийския комитет на Отечествения фронт в града

Тутракан, 6 юли 1945 г.

Съобщаваме Ви, че Дружеството ни се именува: Тутраканска популярна банка – Кред[итно] кооп[еративно] сдружение.

Основано е през 1916 г. и възстановено след освобождаването на Добруджа, септември 1940 год.

Сдружението ни брои 786 членове.

Управителният съвет се състои от следните лица:

            1/Димитър Ив. Ковачев – обущар

            2/ Велико П. Габровски – книжар

            3/ Иван Ст. Енчев – шивач-търговец

            4/ Михаил Н. Мирчев – търговец

            5/ Никола Гр. Чорбаджиев – обущар

            6/ Тодор Карастоянов – земеделец

            7/ Янко Ст. Кулев – търговец

            8/ Астик Папазян – търговец

            9/ Киряк Кулев Петков – земеделец.

            Контролният съвет се състои от следните лица:

            1/ Юрдан П. Абаджиев – търговец

            2/ Генчо Чорбаджиев – чиновник

            3/ Мехмед Нуриев – търговец.

            Горните лица са избрани от Общото годишно събрание на банката ни, състояло се на 1 април 1945 год.

С поздрав: (п) [не се чете]               (п) [не се чете]

Лилав мастилен печат с размер мм с текст на един ред ТУТРАКАНСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА

Кръгъл лилав мастилен печат с размер ?? мм, по средата надпис 1940, текст ПОПУЛЯРНА БАНКА ∙ТУТРАКАНЪ∙, разположен околовръст между два кръга.

ДА-Силистра, ф. 23, оп. 1, а. е. 24, л. 18. Машинопис. Оригинал.