Старите Къщи на Тутракан 
Къща Методиеви
Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 22.05.2021
*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.
Адрес – гр. Тутракан, ул. Трансмариска №33 | GPS: 44.04820, 26.60442
Сградата е със следосвобожденска архитектура, построена вероятно след 1940 г. като фурна на първия етаж и жилищна на втория. Фурната е на един от известните в Тутракан хлебари – Методи Теофилов Янков, оставил след себе си хлебарството като занаят на наследниците на фамилията до наши дни.
Историята на семейството е много интересна – тя тръгва от с. Сушица, Гостивар, днешна Република Северна Македония с Янко и неговият син Теофил, който търсейки поле за изява на хлебарския занаят достигат чак до Добруджа и Тутракан задно със своите синове Методи и Герчо, където правят своя фурна и работата потръгва. В „Алманах на Царство България“ за 1911 г. в извадката за Тутракан е упоменат като хлебар с още седмина – Теофил Янков. Методи /роден през 1878 г./ създава свое семейство в Гостивар и има 5 сина – Драган, Матей, Петър, Чудомир и Слободан, които съпругата му Магдалена отглежда в родната къща, а Методи работи във фурните в далечния Тутракан и през зимата се връща при семейството си. През 1934 г. Слободан едва 11-годишен решава с близки хора да отиде да види баща си и той го задържа, за да му помага в хлебарството. По-късно Методи взема семейството си в Тутракан, правят съдружие с други хлебари в града – братя Георги и Иван Арсови, помощници са и по-големите деца Драган, Петър и Чудомир. Слободан учи в румънско училище, тъй като по това време Южна Добруджа е под румънска власт.
Времето минава, Тутракан става български, фурните продължават своята работа, но политическите бури на Балканите променят нещата за семейството на Методи – само Свободан и Петър остават с Методи в Тутракан, а другите синове се връщат в Македония, тъй като държат на своята принадлежност – македонци. Методи доживява своето столетие в Тутракан.
И така на втория етаж на къщата на ул. Трансмариска № 33 живеят семействата на братята Слободан и Петър Теофилови. Синовете на Петър – Марин и Живко Тофевски и тяхната сестра се преселват в Македония през 1967 г., но продължават да навестяват и поддържат родния дом в Тутракан, а синовете и дъщерята на Свободан, чрез своите деца продължават хлебарския занаят на своя прадядо и до днес.
На 14.11.1948 г. в Тутракан се основава Хлебарска трудово производителна кооперация “Нов живот“ като Методи Теофилов Янков е избран за председател, а синът му Петър за член на управителния съвет от 18-те учредители. В началото производството на кооперацията е в старите фурни на кооператорите, в това число и тази на първият етаж в къщата, а след това те строят голямата сграда на Хлебозавода, като го разширяват през годините и със сладкарски цех, който снабдява с хляб и сладкарски изделия не само Тутракан, но и из цяла Северна България. Сградата е масивна тухлена, има два етажа, на първия етаж са помещенията на фурната, с работни входове и в задните помещения през коридорния вход към двора и входовете за жилищния втори етаж. Масивната тераса, изградена на втория етаж след 1944 г. е използвана и с агитационна цел, най-вероятно по време на празници като трибуна.
Първият етаж е използван за фурна, след изместването на производството в Хлебозавода, се обособяват няколко помещения, като в това в източна посока през социализма дълги години се помещава работилница за пълнене на соди – 6 ст. струва пълненето на содата за дома, продажба на разхладителни сиропи с газирана вода.
И днес може да чуете тутраканци на раздумка как си спомнят:
„Най-хубавият сироп – такъв вече няма! 5 стотинки – голямата чаша. От времето, когато бай Киро пълнеше соди. Прозорецът се движеше и пиеш на тротоара, а вън печеее. С малко черпаче загребваше от големия буркан, сипваше в чашата и след това пускаше с ръчката сода – РАЗКОШ !“
В средното помещение се помещава тотопункт, в западното – магазин за чорапи.
При „Коопвитрина – 85“ в днешното източно помещение на първия етаж се прави специализиран магазин за мляко и млечни изделия.
След демократичните промени помещенията се връщат на собствениците и Слободан макар и пенсионер дълги години помага във фурната на най-малкия си син Димитър и неговата съпруга Запрянка – и двамата професионални хлебопекари и сладкари. За съжаление, никой днес в Тутракан не прави от варените гевреци на чичо Слободан, но и днес замирише ли ви на хляб по улица Трансмариска – то ще е от фурните на „Методиеви“…
Реклама |