Къщата на Петър Керемедчиев / Кел Петраки
Публикувано от houseadmin в Старите Къщи на 09.05.2021
*Преди да използвате приложението на Гугъл Карти или QR кода, включете GPS модула на мобилното устройство.
Адрес – гр. Тутракан, ул. Иван Вазов № 3 и №3А | GPS: 44.04899, 26.60814
Къщата е построена 1920 година и принадлежи на Петър Керемедчиев (наричан Кел Петраке) – едър собственик на земя, житар, една от водещи личности сред българите в Тутракан по време на румънската окупация. Притежава 12 000 дка земя в землището на селата Шуменци и Варненци, занимава се с търговия и лихварство. В алманаха от 1917 г. П.Ю.Керемедчиев е посочен като единствен собственик на мелница, а заедно със Стойко Димов са единствените посочени чифликчии.
След 1944 година къщата е национализирана и в нея се помещава Поликлиниката на град Тутракан с ръководител д-р Павел Досев. В къщата-поликлиника функционира кабинет за женска и детска консултация, както и зъболекарски кабинет със зъботехническа лаборатория. Успоредно с това последователно в съседни къщи – първо в отсрещната на „Иван Вазов“ № 18 и след това в тази по-нагоре – на № 32, функционира и родилен дом.
След изнасянето на поликлиничната дейност от къщата, тя е купена от зъболекарката д-р Русева и нейният съпруг, които след развод разделят имота на две и частта на д-р Русева е купена през 70-те години от Рачо Змеев – историограф-краевед, роден през 1929 г. в Тутракан. Създал е първия музей по риболова в Тутракан и урежда първата краеведска музейна сбирка за историята на Тутракан, открита на 22 май 1967 г. Обогатява добруджанското краезнание с трудовете си: „Тутракан“ (1971-1987), „Риболовът в Тутракан от миналото до наши дни“ (1973), „Лодкостроенето в Тутракан“ (1974), „Двукрилните вятърни мелници в крайдунавска Добруджа“ (1985), „Плаващи воденици в Крайдунавска Добруджа“ (1988), „Традиционният риболов в Крайдунавска Добруджа“ (сборник „Добруджа“ 1992). Включва се в подготовката на енциклопедията „Добруджа – Лудогорие“.
Къщата е построена с характерна следосвобожденска градска архитектура, двуетажна, като първия етаж е полувкопан. Въпреки, че се намира на малка вътрешна улица и на пръв поглед не изглежда впечатляваща, всъщност мястото ѝ е избрано с много хубав изглед към Дунав и устието на р. Арджеш, които се виждат обаче през прозорците на къщата в северна посока и от двора. Стените са масивни, зидани от изпечени тухли измазани с хоросан. Корнизите на прозорците са все още запазени. Вътрешните помещения са високи и просторни.
През последните повече от 50 години къщата е била използвана като два отделни имота, но за радост в началото на 2021 г. те бяха закупени от един собственик – д-р Юлия Вячеславовна и в момента текат ремонтно-възстановителни работи, които ще съхранят това скрито архитектурно бижу.